Еньовден, рождение на Йоан Кръстител

Еньовден, както накратко народът ни нарича денят на раждането на Свети Йоан Кръстител, е свързан още с древния езически култ към Слънцето и се празнува на 24 юни, времето на лятното слънцестоене. Този силно почитан от православната църква светец се среща с две имена и има три празника в годината. Наричат го Предтеча, защото предсказал смъртта и възкресението на Спасителя и Кръстител, защото кръстил Божия син във водите на река Йордан. Освен раждането му на Еньовден се празнуват още Ивановден (7 януари, денят след великото кръщение) и Секновение (28 август, отсичане главата на светеца).

Според библейския разказ Йоан, който е роднина на Исус, се родил шест месеца преди него, като Божи дар в бездетното семейството на Екатерина и Захарий. Тежък грях изкупвали двамата съпрузи, дълго време нямали деца, но не преставали да се молят на Господ ден и нощ. Един ден, по време на молитва, Захарий чул архангел Гавраил да говори, че ще има син и той ще се казва Йоан. Стреснат мъжът си помислил, че това е невъзможно при тяхната напреднала вече възраст. И в този миг онемял. Не можел дума да продума чак докато синът му се родил. Според традицията, Захари трябвало да го кръсти на баща си, но той написал: „Нека да се нарича Йоан!“ Щом направил това, говорът му изведнъж се възвърнал и той с радост заразказвал на всички, че детето му ще бъде пророк, ще върви пред Спасителя и ще подготвя пътя за него.

Йоан Кръстител краъщава Исус Христос

Кръщение Христово, стенопис от църквата „Св.Св.Кирил и Методий“, с.Душанци, худ. Огнян Димитров

По-късно, когато цар Ирод търсел сред юдейските младенци Сина Божий, за да го убие, за да спасят сина си Елисавета и Захарий го отвели и оставили в далечна пустиня. Там Йоан отраснал сам. Хранел се с пчелен мед, корени и билки. Когато навършил 30 години, върнал се сред юдеите и по Божията воля се заел да подготви идването на Спасителя. Говорел смело срещу неправдите. Проповядвал покаяние сред грешниците. Мнозина дори го мислели за чакания Спасител. А той им казвал: „Аз не съм Христос. Господ изпрати мен да вървя пред него и да подготвя пътя му. Аз ви кръщавам с вода, а той ще ви кръсти със Светия Дух.“

Еньовден

Дали заради Слънцето, което по това време на годината е най-силно и весело или заради самотният живот на Йоан в пустинята, където той оцелял благодарение на вълшебните природни растения, Еньовден е празник на билките – народът ни вярва, че ако те са набрани на този ден по изгрев слънце, имат магическа сила. От билки се сплита еньовски венец. Той е магически символ, носи щастие и предпазва от зло. През него през целия ден се провират младите моми и момци за здраве. Празникът е свързан и с редица гадания. „Еньова буля“, момиченце на 3-5 годишна възраст, облечено като булка, гадае за плодородие. Момите гадаят за кого ще се омъжат, като подрязват и наричат на себе си и двама ергени три цвята от магарешки бодил. Лежащите по земята овце и говеда предсказват мека зима, а ако овчарското куче лежи свито на кълбо, зимата ще е зла и люта. На този ден празнуват всички, които носят имената Еньо, Янко и производните от тях.

От дълбока древност билките заемат особено място в бита на българина. Тяхната магическа сила го изпълва с преклонение, смирение и вдъхновено любопитство. Непрестанният стремеж през годините към познанието за тях е създал и съхранил богата съкровищница от рецепти и цярове. И в днешното забързано и високотехнологично време, когато аптеките са затрупани с хиляди хапчета, кое от кое по „вълшебни”, има хора, които продължават да пазят и обогатяват традицията.

Книга на Петър Димков

Една от философските книги на Лечителя, Издателство „Алфиола“, Варна 1995

„Посвещавам труда си на Боян Мага, великия учен и мъдрец, един от родоначалниците на нашата народна медицина и богомилството, и на моята майка Елисавета Димкова, от която съм получил първите си познания по народна медицина”. Това са първите думи на лечителя Петър Димков, с които започва енциклопедичната си книга „Българска народна медицина“ (Издателство БАН, София 1993).

 

Всеки информационно еманципиран съвременник, ако за малко поспре и се огледа, с изненада ще да открие колко много от красивите цветя наоколо всъщност представляват важни и полезни за човека растения с лечебни свойства. Най-полезните билки се срещат най-често край пътя, за да ни бъдат под ръка, за да не се налага да ги търсим, когато изпаднем в нужда. Разбира се, глупаво е да бъдат отричани достиженията на медицината, но далеч не всяко хапче, за чудодейността на което ни облъчват отвсякъде с красиви реклами, представлява подобен факт. Произведената индустриално храна, включително лекарство или нашумелите напоследък хранителни добавки, дори бутилирана минерална или трапезна вода, може да е пребогата на всякакви химически вещества и елементи, но в нея липсва най-важното – липсва живот. Билките, които човек сам е събрал, сам си е приготвил и приема съзнателно, със смирение, благодарност и вяра, не само лекуват болести, те даряват живот.