Илинден

На 20 юли, посред най-жарките летни дни, когато жъне и прибира хляба си, народът ни почита Свети пророк Илия. Денят се нарича Илинден. Потомък на Арон, родом от Галаадския град Тезвия, живял през IX век преди Христа. Името му означава „крепост Господня” и той утвърждава това с целия си живот. Затова името му е дълбоко почитано в целия християнски свят, а храмове в негова прослава са съградени навред по земята – нещо, което не е сторено за никой друг старозаветен светия.

Изпълнен с Дух Божий, Свети Илия успял да заключи небето

Преданието разказва, че пророк Илия се явил на този свят във времената, когато израилския цар Ахав и неговата съпруга, царица Езавел, усилено тласкали еврейския народ към поклонничество на езическото божество Ваал. Изпълнен с Дух Божий, Свети Илия успял да заключи небето. За три години и половина не паднала нито капчица дъжд. Всичко изсъхнало, земята се пропукала. Настанал глад и за хора, и за добитък. Вместо да се покае, нечестивият цар преследвал жестоко пророкът и неговите последователи. Господ опазил своя избраник, като го скрил край потока Хорат, източно от река Йордан. И един ден го пратил при самия цар Ахав. Пророк Илия предизвикал владетеля и 450 негови Ваалови жреци на планината Кармил. Пред очите на събраното множество той показал силата Божия, като измолил от небето огън, който запалил приготвения от него жертвеник и наредил да бъдат избити всички жреци, защото са лъжепророци. Това сложило край на сушата, но не убедило всички невярващи да се обърнат към Бога с разкаяние. Жестоката царица Езавел не само не се смирила, но започнала още по-яростно да преследва пророк Илия, за да отмъсти за избитите си жреци. Бог отново запазил своя избраник, като го пратил в планината Хорив. След 40 дни и нощи път през пустинята, пророк Илия се заселил в една пещера, съкрушен от слепотата на хората. Той казвал в молитвите си към Господ: „Пламнах от ревност за Господа Бога Саваота, защото Израилевите синове оставиха Твоя завет, разрушиха Твоите жертвеници и с меч убиха Твоите пророци. Само аз останах, но и моята душа търсят да вземат.“. Утешил го Господ, вдъхнал му надежда никога да не губи вярата си и му дал ученик – Елисей, трудолюбив орач, който тогава работел на нивата си. Цели 25 години пророкувал Свети Илия, 900 години по-рано предсказал идването на Христос. Живеел скромно, хранел се оскъдно, но словото му било огнено и проповядвало Божията воля. Един ден, Бог го вдигнал жив на небето до себе си, отнасяйки го с огнена колесница, теглена от огнени коне. Така той дал на своя безсмъртен избраник съдба различна от съдбата на другите хора и за нас е оставил предсказанието „Илия първом ще дойде и ще уреди всичко.“ (Матей, 17:11).

Икона от 1850 година, с. Тешево (източник: http://www.pravoslavieto.com)

За народа ни, яздещият огнена колесница Свети Илия е владетел на летните гръмотевици и светкавици, на тъмните облаци, на небето във височина и на земята в дълбочина. Той докарва сушите и отключва градушките. Той е един от най-страшните светци – тези, които тежко наказват прегрешенията на хората. Трябва да бъде умилостивен с курбан от мъжко животно – петел, овен, вол –, най-стария, „бащата”, защото е време и той, както огъня, да бъде подновен. За съжаление, често се случва курбанът да бъде и по-скъп, защото според поверието на Илинден морето взема жертви.

На този ден празнуват кожари, кожухари, керемидчии, самарджии. Именници са всички, които носят имената Илия, Илияна, Елиян, Лилко и техните производни. 20 юли е празник и на пивоварите.

В българския исторически календар Илинден е белязан с още едно героично събитие – Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година, което се смята за връх в национално-освободителната борба на българите от Тракия и Македония. Въстанието е организирано от ВМРО и носи името си от датите на избухване в различните райони: 20 юли (2 август, Илинден) в Битолския революционен окръг, 6 август (19 август, Преображение Господне) в Одринско. По-късно, с присъединяването и на Серския революционен окръг на 14 (27) септември (Кръстовден) е приведена в изпълнение идеята за перманентна революция, избрана от организацията като алтернатива на партизанската борба.
За най-големият успех по време на въстанието се приема Крушевската република. По това време гр.Крушево наброява 9 350 жители, от които: 4950 българи християни, 400 арнаути християни и 4000 власи. Водач на крушевските въстаници е Никола Карев. След координирано нападение на казармата, пощата и общината, градът е освободен и на 21 юли (3 август) 1903 г, в къщата на семейство Томалевски е обявена Република. Сформиран е Съвет на републиката, който се състои от 60 души, при равно представителство на трите етно-религиозни общности. Назначено е Привременно правителство на Крушевската република, най-известният документ на което е Крушевския манифест – прокламацията на Крушовското горско началство при обявяването на Крушевската република до турското население в селата, написана нарочно на местен македонски говор:

„Бракя земяци и мили комшии!
Мие, вашите вечни комши и познанци от убавото Крушово и неговите китни села, без разлика на вера и народност, не можейки веке да търпиме тиранията на жедните за кръв и гладните за чоечко месо муртати, що гледаат и нас и вас да дотерат до нож, и нас и вас да дотерат до питачки стап и нашата мила и богата земя да заприлегат на пустиня денеска дигнавме глави и решихме до пушка да се браниме от тия паши и ваши душмани и да задобиеме слобода. Вие мошне арно знаете, оти ние не сме лоши и разбирате оти от маки си я кладовме главата во торба, за да заживеем чоечки или пък юначки за умреме!“ научи повече…

Срещу Крушевската република султанът хвърля редовна турска армия и башибозук, подкрепени от артилерия. Щабът на въстанието решава всички чети, общо 1200 души, да се изтеглят, но войводата Пито Гули не се подчинява на решението и със своите 370 четници заема позиция в местността Мечкин камен, за да брани града. След девет часово неравно и кръвопролитното сражение, Републиката пада. Част от четата успява да се оттегли и укрие, убити са 40 въстаници, включително войводата и знаменосецът. Градът е опустошен, подложен на значителен оръдеен обстрел дори и след края на сражението. От мирното население загиват 117 души, от тях 15 жени, 5 момичета и 6 деца. Повече от 150 момичета и жени са изнасилени. Изгорени са 159 къщи и 210 дюкяна. Създадената по тези събития народна песен „Море, пиле, славей пиле” увековечава подвига на крушевските герои и се превръща в химн на създадения през 1945 г. в София Ансамбъл за народни песни и танци „Гоце Делчев”.

Илинденско-Преображенското въстание не успява да постигне своята освободителна цел. То избухва преждевременно, преди да е завършила напълно подготовката му. Международната обстановка не спомага за успеха му, разрешаването на Източния въпрос не е в дневния ред на Великите сили. Османската империя е все още силна, разполага със значителни човешки, военни и икономически ресурси, пречупването на които не е по силите на въстаналото население от една провинция. Но въпреки всичко това, Илинденският подвиг е катализаторът и изкупителната жертва на българския стремеж към единение и свобода.

Водачи на Илинденско-Преображенското въстание (картичка, посветена на 30-годишнината от въстанието)

Илинден се празнува около двете дати 20 юли (нов стил) и 2 август (стар стил) по различен начин, но из цяла България. Например, голям събор има на „Петрова нива“, едно от емблематичните за Илинденско-Преображенското въстание места. Фолклорен фестивал се организира в местността „Предела“ между Рила и Пирин. Много популярно от години е гайдарското надсвирване в село Гела. Град Пирдоп празнува своя празник с курбан край Еленската базилика „Свети Илия”, раннохристиянски храм от V-VI век.