Отдание на Въведение Богородично и Празник на Софийски Университет

Снимка на Софийсйи университет "Свети Климент Охридски"

Софийсйи университет “Свети Климент Охридски”

25 ноември е значим ден в православния църковен празничен календар – Отдание на Въведение Богородично и празник на Св. Климент Охридски, Св. Климент Римски, Св. Петър Александрийски.

С решение на Академичния съвет Софийски университет “Климент Охридски” от 28.10.1994 г. този ден, в който Българската православна църква отдава почит на Свети Климент, първоучител на българския народ, е обявен за празник на Университета.

Стенопис от църква "Св.Климент Охридски" в Охрид

Църква “Св.Климент Охридски”, Охрид

Свети Климент Охридски е български средновековен учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език. Той е един от светите Седмочисленици. Предполага се, че Климент е българин, роден в Югозападна Македония. Бил е ученик на светите братя Кирил и Методий. Данните за живота му преди неговата дейност в България са оскъдни. Те се намират в две гръцки жития: „Пространното житие на Климент Охридски“ от Теофилакт Охридски (1084-1107) и в „Краткото житие на Климент Охридски“ или т. нар. „Охридска легенда“ от друг охридски архиепископ и също грък – Димитрий Хоматиан (1216-1234).

След смъртта на Св. Методий (885 г.), през 886 г. от Великоморавия в Плиска пристигнали оцелелите видни ученици на славянските първосветителиКлимент, Наум и Ангеларий. Дейността им била организирана съобразно съставения съвместен план межд тях и княз Борис. В него се предвиждало създаване на две основни средища за обучение на български църковен клир и за просветно-книжовна дейност на славянски език. Едното средище било в югозападните български земи, в областта Кутмичевица (дн. Македония) с център Охрид, а другото – в Североизточна България с център Плиска.

Според Пространното житие на Св. Климент князът отредил като територия на неговата дейност Кутмичевица, от който край се предполага, че е самият Климент. Там той разгърнал широка и разнообразна учителска работа. Княз Борис издал редица разпоредби с цел да осигури най-добри условия за дейността на Климент. В продължение на седем години той обучил многобройно българско духовенство (над 3500 ученици), обогатил славянската и българската книжнина с нови произведения, разгърнал широко манастирско и църковно строителство, с което съдействал за укрепването на християнския култ сред местното население.

Наред с това той не изоставил и писателската си дейност. Освен с книжовната си дейност Св. Климент се оказал полезен със знанията си по овощарство, които предавал на съотечествениците си – да подобряват плодните дървета и да подхващат във всеки сезон най-подходящата стопанска работа.

През 893 г. Климент бил ръкоположен за епископ и църковен надзорник на „третия дял на българското царство” и като такъв положил максимални усилия за укрепване на църковната уредба в югозападните български земи и в цялата страна.

Снимка на Манастир Плаошник, Свети Климент и Пантелеймон, Свети Климент стари

Манастир Свети Климент и Пантелеймон (Охрид)
наричан още Манастир Плаошник или Свети Климент стари

С неговото име се свързва и създаването на кирилицата, която заменила по-трудната глаголица и която била съставена на основата на гръцкото заглавно писмо. Климент Охридски починал на 27 юли 916 г. Впоследствие българската църква го канонизирала за светец. До началото на 15 в. неговите мощи се пазели в църквата при манастира „Св. Пантелеймон” в Охрид.