Петковден (Света Петка)
Света Петка и Света Неделя, стенопис от параклис „Свети Спас“, с.Мирково
На 14 октомври православната църква отбелязва Петковден, деня на Света Петка (гр. Αγία Παρασκευή, Агия Параскеви), родена в Епиват, Тракия към края на X век. След битката при Клокотница (1238г.) Цар Иван Асен II извоювал мощите на светицата да бъдат пренесени в Търново и оттогава тя се тачи като Света Петка Търновска. В своите жития Св. Патриарх Евтимий Търновски описва чудодейните изцеления, съпътстващи мощите й. Затова и славата й на лечителка я следва, та чак и до наши дни. Легенди разказват, че ръката на светицата посочва къде под земята има жива вода, на кой извор или кладенец водата е целебна.
Вярва се, че Света Петка заедно със сестра си Света Неделя, построили мост към отвъдното, по който могат да преминат само праведните души. Света Петка е светица на петъчния ден. Този ден подготвя почивката, слага край на един трудов цикъл.
Света Петка е покровителка на дома, децата, трапезата и трудните жени (бременните). Тя следи да се празнува името й във всички петъци и наказва жените, които работят в тези дни. Светицата е наследница на езическата славянска богиня Мокош, покровителка на женското начало, брака, раждаемостта и подземната влага. Близки родственици на Св. Петка са Св. Димитър, неин племенник, и Св. Архангел Михаил.
Стенопис от Старинен храм „Света Петка“ в гр.София, построен през 1241 г.
Клисурска света обител „Света Петка Параскева“ край Банкя
В Странджанския край жените почитат Света Петка против безплодие. В навечерието на празника невестите, които не могат да заченат, нощуват край параклис на нейно име или аязмо с лековита вода, сутринта се мият и пият от водата.
Петковден се нарежда сред най-големите народни празници, с който се отбелязва началото на зимния празничен цикъл. От Петковден започва “мърлянето”, т.е. заплождането на домашните животни. В този период има строга забрана за къщна работа, за да се роди здрав добитък. На Петковден се месят обручни колачи. Къщата и хлябът трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Правят се курбани, сборове и служби за берекет и нова къща. Празничната трапеза на деня включва сарми, яхния с праз, овче месо и курбан чорба. С Петковден момците и момите тръгват по седянките, по къщите започват да обикалят сглядници и годежари, започва периодът на женитбите.
Да ти е живо името!
На този ден празнуват всички, които носят имената Петко, Пенка, Параскева и техните призводни.
Името Петко попада в топ 50 на най-разпространените имена в българската именна традиция под номер деветнайсет. В съвременната именна традиция на България се наблюдава избягване на наставка -ко и -чо (за мъжки имена, пример Цвятко, Марко, Генчо, Стойчо) и -ка(за женски имена, пример – Пенка, Стоянка, Еленка).
В българския фолклор има няколко поговорки и каламбура с името Петко:
– Сърдит Петко – празна му торбичка;
– Барабар Петко с мъжете;
– Оплаква нероден Петко;
– Петима Петко не чакат;
– Пет колиби цяло село – Пекто либи цяло село;
– Пет кошари из гората – Петко шари из гората.
