Пренасяне мощите на Св.Александър Невски
30 август, храмов празник на патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски”
Православната църква чества Св. Александър Невски на 23 ноември. На 30 август 1724 година руският император Петър Първи пренася мощите на светеца в новата по онова време столица Петербург и така тази дата се превръща във втори празник, на който се дава отдава почит на Александър I Ярославич Невски.
200 години по-късно, на същата дата 30 август 1924 година, в България се освещава най-голямата действаща катедрала на Балканския полуостров – Храм-паметник „Свети Александър Невски”. Понастоящем първата по големина църква на Балканския полуостров се нарича „Свети Сава” и се намира в Белград, Сърбия, а на второ място е българският храм-паметник. Закрилник на храма е именно Александър Невски, патрон на руския император Александър Втори, и кръщаването на катедралата на негово име е знак на благодарност от българския народ към Русия. За краткия период 1916-1920 г. Името на храм-паметника се променя на „Св. Св. Кирил и Методий”, защото през Първата Световна война България и Русия враждуват.
Идея за построяването на храм-паметник в чест на Освобождението възниква още през 1879 г. на Учредителното събрание в Търново. Първоначално храмът е трябвало да бъде издигнат във Велико Търново, но София се избира за столица и мястото е променено. Катедралата е построена с дарения от народа. На 3 март 1882 г. е положен основният камък, а през 1912 г. строежът е завършен.

Патриаршеска катедрала “Св.Александър Невски”, източна фасада
Сред строителите на храма (архитекти, художници, каменоделци) има българи, руснаци, италианци, немци, австрийци и чехи. Църквата е с внушителни размери – петкорабна, и е в неовизантийски стил. Камбаните, които са докарани от Русия, са с общо тегло над 23 тона, най-голямата сред които тежи 12 тона, а най-малката – 10 кг. Храмът е проектиран от екип руски архитекти – проф. Александър Померанцев, Александър Смирнов и Александър Яковлев. Технологията на позлатяването също е руска, изработено от руски специалисти с руско злато. През 2001 г. реставрацията на позлатените куполи се извършва от български специалисти. Интересен факт е, че по обиколката на купола с тънки златни букви е изписана молитвата „Отче наш”.
Вътрешността на храма е впечатляваща с разнообразието от материали – мрамор от Бразилия, Италия, Германия, осветителните тела са в стил неоампир и са изработени в Мюнхен. Централният полилей, украсен с висулки от йенско стъкло, тежи 2 500 кг. Храмът е облицован с бял врачански камък, а стенописите са дело на много български и руски художници, сред които проф. Иван Мърквичка, проф. Антон Митов, проф. Пьотр Е. Мясоедов, Д. Киплик.
В подземията на храма се намира криптата. Първоначалната идея е, да бъде гробница, но през 1965 г. се превръща в музей на антично и средновековно изкуство. Сред експонатите са едни от най-красивите български средновековни икони.
Един от основните свещени ритуали, които се извършват в Патриаршески катедрален ставропигиален храм-паметник “Свети Александър Невски” е интронизацията на Патриарха на Българската православна църква.

Храм “Св.Александър Невски”, в очакване на новия български патриарх, 24 февруари 2013