Трифоновден

С празникът Трифоновден, 1 февруари, известен повече като Трифон Зарезан, започват Трифонците – първите три дни от Малък Сечко (Втори Трифонец – Сретение Господне, Трети Трифонец – Стар (зимен) Симеон). В по-старите църкви Свети Трифон е изобразяван с косер (крив сърповиден лозарски нож) и оттам навярно възниква поверието, че е бил лозар и резач. Освен покровител на лозарите и винарите, той е патрон на градинарите, овощарите и кръчмарите.

Свети Трифон (изторник www.pravoslavieto.com)

Свети мъченик Трифон се родил около 225 г. в с. Комсада, близо до гр. Апамия, в малоазийската област Фригия, в Римската империя.

Римският император Гордиан (238 г. – 244 г.) не бил християнин, но не преследвал християните. Той имал дъщеря Гордиана, която се разболяла тежко. Идвали различни лечители, но безуспешно. Накрая родителите й се убедили, че за болестта й няма лек. Тя непрестанно повтаряла едно и също: „Никой не може да ме излекува, освен Трифон …“. В отчаянието си императорът не знаел вече какво да прави и наредил да проверят навсякъде из империята има ли такъв човек Трифон, който лекува болни и да го доведат.

Довели Свети Трифон в Рим. Тогава той бил едва на 17 години, но успял да излекува девойката. Мнозина повярвали и се кръстили. Императорският дом се изпълнил с радост. Благоволението на императора към християните станало толкова явно, че вече го смятали за таен християнин. Той дарил богатство на свети Трифона и с благодарност го изпратил у дома му. Но сърцето на светеца било чуждо за богатството, затова той раздал по пътя си всичко на нуждаещите се.

След възкачването на Деций Траян (249 г. – 251 г.) на римския императорски престол за християните настъпили тежки дни. Новият император се заел да изкорени християнството, като застави християните да се върнат към езичеството и избие онези, които не се покорят. В същото време управител на източните римски земи бил Аквилин. Научил той за Свети Трифон – че е християнин, че знаел разни хитрини за лекуване на болести, че не зачитал царската воля, че обикалял села и градове, лекувал болни и подмамвал тях и близките им да стават християни, че открито осмивал великите богове на римляните. Аквилин наредил веднага да заминат стражи за Фригия, да издирят виновния и да го докарат на съд в Никея, където било седалището на управлението. Светецът бил лесно намерен, понеже за многобройните му чудеса и усърдието му в разпоространението на вярата се говорело в цяла Фригия.
Новината, че стражата го търси да го арестува стигнала до него много по-рано от самата стража. Свети Трифон имал предостатъчно време да се скрие, но той не го направил. Докато пристигне стражата той прекарал времето си в пост и молитви и когато тя дошла, той я посрещнал и се предал.

След това Акилин, подготвяйки се да отиде на лов, наредил да вземат и свети Трифон, като заповядал да го завържат за коня и да го водят с него. Наложило се светецът да понесе големи мъчения: пръстите на краката му се откъсвали, защото при силния студ краката му били боси, а конят ги настъпвал и тъпчел с краката си – и стъпалата му се пропукали, но мъченикът, устремил погледа си към Бога, и от любовта, която изпитвал към Него, не смятал тези мъчения за нищо.

Започнали да го влачат из града, подлагайки го на изтезания, и той понасял ужасни страдания както от забитите в краката му пирони, така и от силния студ, поради суровата зима. Свети Трифон понасял всичко с велико търпение и радост. Тогава, ядосан, мъчителят заповядал отново да го качат на дърво и безпощадно да го бият с желязо, а хълбоците му да горят със свещи. Слугите изпълнили това злодейство с голямо старание, но внезапно небесна светлина озарила светеца и над главата му се спуснал прекрасен венец от небето. Поразени от видяното, мъчителите от страх паднали на земята.

Накрая Аквилин, като видял, че не може да го разколебае и да го отклони от вярата му, произнесъл окончателната присъда да бъде наказан с отсичане на главата. Войниците веднага извели мъченика извън града на мястото, където трябвало да го убият. Още преди те да успеят да отсекат главата му, Господ взел душата му, а честното тяло на светеца останало мъртво на земята. Така Свети Трифон умира само на 21 години. Намиращите се в Никея християни го обвили в чисти плащаници и го помазали с аромати, възнамерявайки да го погребат при себе си за защита на своя град. Но светецът им се явил във видение и им заповядал да пренесат мощите му в село Кампсада, неговото родно място – и тази негова заповед била изпълнена.

Така Свети Трифон, от ранна възраст посветен на Бога, привел множество хора към Христа и изцелил мнозина от болестите им, след големи мъчения, които претърпял за истината, бил увенчан с нетленен венец от Отца и Сина и Светия Дух.

Празненствата в чест на Свети Трифон Зарезан имат дълбоки корени в историята и препращат към древния култ към бог Дионис. Българинът почита виното и го уважава наравно с хляба. С вино човек се ражда и с вино го изпращат. Виното е неотменна част от живота на всеки християнин – кръщение, причастие,семейни празници, сватби. Виното е радост, виното е и утеха. Виното е кръвта Божия. Затова с право на този ден празнуват българските лозари и винари. Tози ден e празник за всички, които носят имената Трифон, Рачо, Лозан, Лозана, Гроздьо, Гроздана, Тричко и техние производни.