Вяра, Надежда, Любов

Света София, Вяра, Надежда и ЛюбовНа 17 септември Православната църква отдава почит на паметта на сестрите Вяра, Надежда, Любов и майка им София.

Преданието разказва, че при царуването на император Адриан (II век), в Рим живеела вдовица на име София. Тя била християнка и в хармония с името си (премъдрост, в превод от гръцки) водела благоразумен и предан на Божията воля живот.

Благочестивата София имала три дъщери, които кръстила на трите най-висши християнски добродетели – Вяра, Надежда и Любов. Вдовица останала след раждането на най-малката и за главна своя цел приела това да научи дъщерите си да следват християнския канон и да показват в живота си тия добродетели, по имената на които се наричали. Под нейно наставничество трите сестри изучавали пророческите и апостолските книги и се стремели досущ на майка си да проявяват стремителност към богослуженията и молитвите. Не след дълго благородството на това семейство се разчуло и стигнало до ушите на началникът на областта Антиох и той пожелал да ги види. Още щом ги срещнал се убедил, че те били непоколебими във вярата си и се гнусели от всички езически богове. Антиох побързал да уведоми за своите наблюдения цар Адриан. А той от своя страна наредил на слугите си да му доведат девиците. Верни на своя владетел, слугите отишли в дома на София. Там, заварвайки я да поучава дъщерите си й съобщили за царската повеля. Девойките веднага се досетили защо са повикани в двореца и побързали да се обърнат с молитва към своя Бог.

„Всесилни Боже, направи с нас според святата Си воля. Не ни оставяй, но ни прати Своята помощ, за да не се уплашат сърцата ни пред гордия властник, за да не се побоим от страшните му мъчения и да не се ужасим от смъртта. Нека нищо да не ни отвърне от Тебе, нашия Бог.”

Когато отправили молива и поклон към Господ, четирите жени се хванали за ръце и смело закрачили към двореца. Там горделиво изпънат на своя трон ги чакал царят. Заставайки пред него те възнесли подобаващи почести и независимо, че знаели какво ги очаква, не показали ни страх,ни свян,а напротив гледали с причудливо веселие и спокойствие, сякаш били поканени на пир. Заинтересован от веселите им сияещи лица, Адриан започнал да ги разпитва за това какъв е произходът им, как се наричали и каква им е вярата. София мъдро както винаги отговорила на всички въпроси, открито изповядала вярата си в Сина Божии и гордо заявила ,че и дъщерите си подготвила за Христа. Като видял пред себе си толкова мъдра жена, царят не пожелал да започва дълга беседа с нея и да я съди, а отложил делото за друго време. Той пратил света София и дъщерите й при една знатна жена на име Паладия и й заръчал да ги наблюдава, а след три дни отново да ги доведе при него на съд.

В дома на Паладия, София имала достатъчно време да поучи дъщерите си и ден и нощ ги утвърждавала във вярата им в Бога. Казала им да не се страхуват от мъченията и смъртта, да не жалят красотата и младостта си, да не се подават на лъжливи приказки, а да покажат силата на техните имана – твърда вяра, несъмнена надежда и нелицемерна и вечна любов. Казала им също, че е настъпил часът да извършат най-свещения си подвиг – с мъченически венец да се венчаят и с радост да станат невести на безсмъртния си Жених. Изслушвайки одухотворените слова на майка си, девойките забравили за страха и за тъгата по загубеният им земен живот и се изпълнили с вяра, а сърцата им затрепкали с радост в очакване на съдния ден, така сякаш очаквали брачния час. Ободрявайки и подкрепяйки се една друга, те обещали на майка си с Христовата помощ да изпълнят душеполезните й съвети.

Когато дошъл третия ден ги завели при царя на съд. Той започнал да ги увещава, сигурен ,че те ще се вслушат в думите му. Казал им, че добре вижда тяхната красота и кипяща младост и ако те се поклонят на вселенските богове, той щял да ги признае за свой деца пред всички присъстващи. Ако ли не, то тогава да се подготвят за най-страшни мъчения. Но светите деви в един глас отвърнали, че за тях има само един и той е Бог. Като чул отговора им, Адриан се обърнал към София и пожелал да узнае имената и годините на дъщерите й. Тя му отвърнала, че най-голямата се казва Вяра и че е на 12, втората е Надежда на 10, а третата – Любов едва на 9 години. Царят се учудил на тяхната невръстна възраст и смел отговор. Решил отново да опита да ги склони, но този път със строгост. Обърнал се към най-голямата Вяра и й наредил да пренесе жертва към богинята Артемида. Детето отказало, а след това отново изповядало вярата си в Господа. Гневен царят наредил момичето да бъде бичувано, но то понасяло всеки удар, така сякаш бил не нейният, а чужд гръб. Като видял, че това е несполучило царят наредил да я приковат към нагорещена желязна решетка, когато и това не подействало, той заповядал да я хвърлят в казан с кипяща смола, девойката обаче стояла мирно и доволно, като че била натопена в хладка вода. От безизходица, той се отказал да я склонява в полза на неговите богове и наредил да я посекат с меч.

След това нечестивият цар призовал другата сестра – Надежда, заплашвайки я да се поклони на Артемида, за да не сподели мъчната смърт на сестра си. Но и тя, вярна на Бога, отказала. Като чул отрицанието й, царят я предал на мъчения. Бичът плющял без да нанася вреда, последвало раздирането на нежната й кожа с железни куки. Кръв се леела, но от раните са носела благоуханна миризма. Виждайки това очите на тирана гневно заблестели и той обрекъл на посичане и тази девойка.

Дошло времето и на Любов, най-малката от сестрите. Този път царят решил да я приласкае с нежни думи и небивали обещания. Тя обаче отказала да се подаде и твърдо заявила, че не няма друг бог освен Господа. Ето че и най-малката минала през поредица от мъчения, преди да дойде и нейната неизбежна смърт от острието на меча.

Вяра, Надежда, Любов и майка им София

Икона от църква „Света София“, гр.София

София взела тялото на девойката и го положила в скъп ковчег, заедно с телата на светите Вяра и Надежда. Като ги украсила, както било редно, поставила ковчега на погребална колесница и ги откарала извън града, където с почести погребала дъщерите си, плачейки от радост. Тя останала на гроба им три дни в усърдни молитви и сама се представила в Господа. Вярващите я погребали заедно с дъщерите й. Така Света София не се лишила от мъченически венец и участие в Царството Небесно заедно с тях, защото, ако не с тяло, то със сърцето си и тя пострадала заради Христа. Така премъдрата София завършила премъдро живота си, като принесла в дар на Света Троица трите си добродетелни дъщери Вяра, Надежда и Любов.

На 17 септември празнуват именниците София, Вяра, Вера, Надежда, Надя, Любов, Любен, Любчо и сродни.

Денят е празник на град София и храмов празник на църква „Света София“ в столицата.

В същия ден Православната църква почита още и 156-е мъченици, загинали в Палестина при гоненията на император Максимилиан през 310 година. Сред тях били и двамата египетски епископи Нил и Пелей.