Пренасяне мощите на Св.Александър Невски

30 август, храмов празник на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“

Свети Александър Невски

Свети благоверен княз Александър Невски
източник www.pravoslavieto.com/

Православната църква чества Св. Александър Невски на 23 ноември. На 30 август 1724 година руският император Петър Първи пренася мощите на светеца в новата по онова време столица Петербург и така тази дата се превръща във втори празник, на който се дава отдава почит на Александър I Ярославич Невски.

200 години по-късно, на същата дата 30 август 1924 година, в България се освещава най-голямата действаща катедрала на Балканския полуостров – Храм-паметник „Свети Александър Невски”. Понастоящем първата по големина църква на Балканския полуостров се нарича „Свети Сава” и се намира в Белград, Сърбия, а на второ място е българският храм-паметник. Закрилник на храма е именно Александър Невски, патрон на руския император Александър Втори, и кръщаването на катедралата на негово име е знак на благодарност от българския народ към Русия. За краткия период 1916-1920 г. Името на храм-паметника се променя на „Св. Св. Кирил и Методий”, защото през Първата Световна война България и Русия враждуват.

Идея за построяването на храм-паметник в чест на Освобождението възниква още през 1879 г. на Учредителното събрание в Търново. Първоначално храмът е трябвало да бъде издигнат във Велико Търново, но София се избира за столица и мястото е променено. Катедралата е построена с дарения от народа. На 3 март 1882 г. е положен основният камък, а през 1912 г. строежът е завършен.

Патриаршеска катедрала "Св.Александър Невски"

Патриаршеска катедрала „Св.Александър Невски“, източна фасада

Сред строителите на храма (архитекти, художници, каменоделци) има българи, руснаци, италианци, немци, австрийци и чехи. Църквата е с внушителни размери – петкорабна, и е в неовизантийски стил. Камбаните, които са докарани от Русия, са с общо тегло над 23 тона, най-голямата сред които тежи 12 тона, а най-малката – 10 кг. Храмът е проектиран от екип руски архитекти – проф. Александър Померанцев, Александър Смирнов и Александър Яковлев. Технологията на позлатяването също е руска, изработено от руски специалисти с руско злато. През 2001 г. реставрацията на позлатените куполи се извършва от български специалисти. Интересен факт е, че по обиколката на купола с тънки златни букви е изписана молитвата „Отче наш”.

Вътрешността на храма е впечатляваща с разнообразието от материали – мрамор от Бразилия, Италия, Германия, осветителните тела са в стил неоампир и са изработени в Мюнхен. Централният полилей, украсен с висулки от йенско стъкло, тежи 2 500 кг. Храмът е облицован с бял врачански камък, а стенописите са дело на много български и руски художници, сред които проф. Иван Мърквичка, проф. Антон Митов, проф. Пьотр Е. Мясоедов, Д. Киплик.

В подземията на храма се намира криптата. Първоначалната идея е, да бъде гробница, но през 1965 г. се превръща в музей на антично и средновековно изкуство. Сред експонатите са едни от най-красивите български средновековни икони.

Един от основните свещени ритуали, които се извършват в Патриаршески катедрален ставропигиален храм-паметник „Свети Александър Невски“ е интронизацията на Патриарха на Българската православна църква.

Храм "Св.Александър Невски", в очакване на новия български патриарх, 24 февруари 2013

Храм „Св.Александър Невски“, в очакване на новия български патриарх, 24 февруари 2013