Свети Иван Рилски Чудотворец
Стенопис на Свети Иван Рилски Чудотворец, параклис „Свети Георги“, с.Душанци
Православна църква почита покровителя на българския народ Свети Иван Рилски Чудотворец на 19 октомври. Денят се отбелязва със специална служба и четене на житието му. Монах и отшелник, известен с написването на Устав на българското монашество, той е роден около 876г. и умира на 18 август 946г.
Родното му място е селото Скрино, на около 90 км. от София в Руенската планина. Родителите му били благочестиви хора и отрано го въвели в Христовото учение. Когато починали, 25-годишният Иван раздал на бедни и болни наследството си и постъпил в близкия манастир „Свети Димитър“. Той търсел пълното уединение и затова напуснал манастира и се изкачил на висока планина, може би Руен. Живеел в колиба и се хранел само с диви растения. В една нощ разбойници го нападнали и го изгонили от там. След скитане из планината намерил дълбока пещера и се заселил в нея. Там прекарал цели дванайсет години.
От пещерата той се отправил към Рила планина. Настанил се в хралупата на едно грамадно дърво. Постил и се молел, хранел се само с трева. След известно време го открили овчари. Вестта за него бързо се разнесла и много хора от различни места идвали при хралупата, за да го видят и чуят. Някои от тях водели със себе си болни. Иван Рилски измолвал от Бога здраве за всички. Преподобният обаче искал да се отдаде на абсолютна самота и затова напуснал любимия си дъб. Продължил да се изкачва нагоре в планината. Стигнал до голяма скала, до която видял просторна пещера и се заселил в нея. Но дори тук не останал скрит от хората. Слухът за неговите чудеса стигнал чак до цар Петър I. Царят искал да разговаря с него и му пратил дарoве – злато и плодове. Иван Рилски приел с благодарност плодовете, но златото върнал, защото не му било нужно. Скромен и смирен, той отклонил срещата с царя.
Около светеца по това време се били събрали още 30-тина души братя, с които той построил манастир и станал пръв негов игумен. Този манастир бил малък, изграден от дърво и от него нищо не е останало. Дори не се знае точното му място, но бил тачен от българските царе и те го дарили с обширни земи и гори, които се разпростирали чак до Мелнишко и Разложко.
Светецът починал на седемдесетгодишна възраст. След смъртта си бил погребан близо до основания от него Рилски манастир. Няколко десетилетия по-късно преподобният се явил на учениците си и поискал от тях да пренесат мощите му в град Средец (днешна София). През 1183 г. по време на поредната унгарско-византийска война, унгарския крал Белла ІІІ превзел град Средец и отнесъл мощите на Иван Рилски в своята столица Гран (Естергом). В Унгария станали редица чудеса, които показали на унгарците, че мощите на светеца трябва да са на неговата родна земя. След тригодишен престой светите мощи били върнати обратно в Средец с много дарове.
През 1195г. Българският цар Иван Асен I тържествено пренесъл мощите от Средец във Велико Търново, а през 1469 година, когато монасите от Рилския манастир получили разрешение от султана, пренесли мощите от Велико Търново обратно в Рилската обител.
Днес Рилският манастир представлява комплекс с обща площ 8800 кв. м. Той се отличава с уникалната си архитектура, наподобяваща крепост. Създаден е през 30-години на Х век и през времето на своето съществуване е бил многократно преустройван, разрушаван и отново възстановяван. Рилската обител е придобила сегашния си облик към средата на миналия век.
Стенопис от Рилски манастир
Смята се, че създателят на манастира е Иван Рилски, избрал пътя на аскетизма като способ за достигане на духовното съвършенство.
През XIVв. строителната дейност на протосеваст Хрельо Драговол, превръща манастира в солидно укрепен и внушителен архитектурен ансамбъл.
След завладяването на българското царство от османците в края на XIV век, пет века манастира остава средище на верски и културен живот. В него се създава книжовна школа, която обучава духовници и книжовници и поддържа връзки с просветно-религиозни средища в останалите източно-православни страни.
През 1778г. и 1833г. манастирът „Свети Иван Рилски“ бива опожаряван. Двукратните реконструителни дейности се извършват по проект на майстор Алекси.
По времето на Българското възраждане манастирът е не само пазител на историческата памет, но и огнище на разпространение на новите идеи на формиращата се нация. Комплексът бива възстановен с помощта на заможни българи от Копривщица, Тетевен, Чирпан, Стара Загора, Самоков и София.
Потвърждение за международното признание на историческата, културната и художествената стойност на Рилския манастир е включването му през 1983г. в „Листата на световното културно наследство”, която наброява не повече от 200 обекта от всички краища на света. От 1961 г. Рилският манастир е превърнат в Национален музей, а ЮНЕСКО обявява целия комплекс за паметник на културата със световно значение. През април 1991г. с постановление на Министерския съвет на Република България е възстановен монашеският статут на манастира и неговата автономия в рамките на Българската православна църква.
Манастирът притежава също така и библиотека, която е изключително богата на книжовен материал. Там се съхраняват ценни български писмени паметници от XI – XIX век.
Музеят, разположен на територията на манастира, също разполага с богата експозиция – икони, произведения на приложното изкуство, дърворезби, култови и етнографски предмети. Музеят притежава едно уникално произведение на изкуството на име „Кръста на Рафаил“, направено от цяло парче дърво. Монах Рафаил е използвал изключително фини инструменти, за да извая в кръста 104 религиозни сцени и 650 малки фигурки. Работата трае не по-малко от 12 години и е завършена през 1802 г. – тогава авторът губи зрението си.
В библиотеката на Рилския манастир се съхранява уникален документ „Заветът на Свети Иван Рилски”. Той започва така:
„Аз, смиреният и грешен Иван, който не съм извършил никакво добро на земята, когато дойдох в тази Рилска пустиня, не намерих човек в нея …”
