Спасовден, Възнесение Господне
Денят на Възнесение Господне, или още Спасовден, е един от най-светлите християнски празници. Празнува се 40 дни след Великден, поради което е подвижен, но е винаги в четвъртък и се нарича още последния Велики четвъртък. Отбелязва денят, в който Христос, пред очите на свои ученици и последователи, се възнася от Елеонската планина към небето и сяда отдясно на Бога (Евангелие от Марко 16:19-20). Мястото, на което това се случило, мигом се превръща в свещено. По заповед на царица Елена там е изграден храм, който по-късно сарацинците разрушават. С Възнесение завършва 40-дневния път на Спасителя на земята след Възкресение, през което време той проповядва учението си и подготвя своите ученици за апостолската мисия за разпространение на вярата в трудности и гонения по всички краища на света. От Великден до Спасовден християните се поздравяват с „Христос Воскресе”.
Макар да носи името на несъществуващ светия, в народната митология празникът се свързва с образа на предхристиянското божество Спас, който с житен клас в ръка спасил земята и хората от огнените гръмотевици на бог Перун.
Народът ни вярва, че на Велики четвъртък душите се освобождават, за да бродят по земята. Те обикалят полето, кацат по цветята и дърветата. Нивите ликуват и празнуват благодата и магията на оплождането. На Спасовден, когато леко открехнатата вратата към отвъдното е на път да се затвори, за душите е време да се приберат обратно. Затова скоро след празника, в събота се отбелязва голямата пролетна Черешова задушница, на която се раздава „за Бог да прости”.
Празникът е ден на надеждата за страдащите от тежка болест. Според поверието, в нощта преди Спасовден болните трябва да търсят по ливадите цветето росен. Трябва да имат за придружител близък човек от другия пол (за жената-мъж, за мъжът-жена), но да не е кръвен роднина. За да хване лек, болният трябва легне на бял чаршаф до цветето, без никой да го види. Добре е до главата му да има нов пешкир, везан дар, пита хляб, бъклица вино, шише с ракия, мед, печена кокошка… Придружителят остава буден през цялата нощ. Когато русалките минат невидими, харесат даровете и се смилят над страдащия, те оставят знак на милостта си – цвят или листенце от росен в паничка с вода или върху чаршафа на болния. Тогава той може да се прибере в дома си, да пие от водата 40 дни и да е благодарен, че русалките са приели даровете му, които още същия ден изчезват от полето. Обредният е шарена пита – боговица, параклис, кръсташ. Боговицата се носи от болния на росен, другите се чупят и раздават, когато се завърне.
Празникът е имен ден на всички, които носят имената Спас, Паско, Сотир и производните от тях.
На този ден е храмовият празник на Лозенския манастир „Свети Спас”, чиято църква носи името „Възнесение Господне”. Празничната литургия започва в 9:00 часа, а по обяд се раздава традиционният курбан за здраве.
Лозенски манастир „Свети Спас“