Задушница, ден на мъртвите
Черешова Задушница, 7 юни 2014 година
Трудно ден като Задушница може да бъде наречен празник, поне на пръв поглед. Но като един от най-популярните и почитани православни обичаи, заслужава внимание и има своето място в християнския църковен календар.
Сълза и свещ в храма
Православната църква е определила съботата за ден на мъртвите. Това е денят, в който и Исус Христос е бил мъртъв, денят преди Възкресение. В този ден си спомняме за нашите починали близки и почитаме тяхната памет – всеки според обичая и възможностите си.
Християните вярват, че и праведниците, и грешниците, не получават възмездието си веднага след своята смърт. Душите се преселват в отвъдното и там продължават своя съзнателен живот. За Всемилостивия Господ животът е вечен и всички сме живи. Затова се надяваме с молитва и покаяние да измолим опрощение на греховете на обичаните от нас покойници. Както болният има нужда от посещение по време на престоя си в болницата, за да получи обич и сили за оздравяване, така и всеки мъртъв има нужда от посещение на гроба му, за да получи подкрепа при очистването на душата си.
Денят Задушница е свързан с „раздаване за Бог да прости“ или както още се нарича „разнасяне”. Това е благотворителен обичай с дълбоки традиции. На близки и на непознати се раздава храна, в памет на мъртвите. Традиционните дарове са хляб, вино и варено жито (коливо). Хлябът и виното са символ на тялото и душата на Спасителя, а житото символизира Възкресението. Към тях могат да бъдат добавени сладкиши, соленки, плодове и други лакомства, според желанието на хората и месните традиции. Раздаването е акт, който прави единни живите за спасяването на душите на мъртвите. Дарът се подава и приема с думите „Бога да прости!”. Дългогодишна практика с противоречив отзвук е оставянето на храна върху гроба, но в крайна сметка всеки е свободен да избере начина, по който да почете мъртвите си близки.
В годишния църковен календар на Българската православна църква, специално място заемат три задушници: Голяма, Черешова и Архангелова.
Голяма задушница е през пролетта и е част от дългия Великденски ритуал. Тя се отбелязва в събота преди Неделя месопустна (Месни заговезни), една седмица преди Сирни заговезни (сиропустна неделя) и началото на Великия пост. Това е времето, в което всички християни се подготвят да споделят страданието на Спасителя и заслужат Възкресение задно с Него.
Втората Задушница преди Петдесетница, в началото на лятото. Някъде я наричат „черешова”, по името на най-популярния сезонен плод, който изобилства по това време на годината и задължително се включва в раздаването. На други места – „спасовска”, в чест на наскоро отминалия празник Възнесение Господне (Спасовден). По това време вратата към отвъдното е леко открехнатата и на път да се затвори. Молитвите са за това душите, които освободени на Велики четвъртък още бродят по земята, да се приберат спокойно в царството си.
Архангелова задушница е наесен, в съботата преди празника на Свети Арахангел Михаил (8 ноември, Арахангеловден), затова тя е пряко свързана с вярата в безсмъртието на душата и възкресението на мъртвите. Това е ден за почит към ангелите и техния предводител. Така както всеки ангел-хранител закриля и пази с молитвите си живия, всеки жив измолва опрощение за своите близки покойници.
Забързаното ежедневие твърде често е причина или оправдание за недостатъчната ни воля да почетем паметта на близките си според християнския обичай. Вярно е, че в различните краища на страната се практикуват специфични местни ритуали. Не всичко в тях е разбираемо и обяснимо за нас, съвременниците от 21-вото столетие след раждането на Христа. Твърде често бабите ни объркват още повече, като налагат практики, които са по-близки до суеверия и езически обреди, отколкото до християнски ритуал. Но всеки от нас, който има желание, ще направи нужното. Важно е да посетим гробовете своите близки – по това Задушница се отличава от останалите случаи, когато отдаваме почит към паметта им. Да запалим за всеки свещичка. Да оставим цветя. Да прелеем с вода и вино. Да раздадем на хората по съседните гробове, на случайно срещнатите по улицата познати или непознати, на съседи в блока или от улицата. Ако нямаме възможност да пътуваме далеч, можем да посетим църковната служба в най-близката църква и да запишем за молитвата имената на нашите покойници. В храма и около него винаги има на кого да раздадем. Не бива да забравяме, че редом с нас живеят и хора, които дори до църквата не могат да стигнат. Както е казано, те са блажени. Тяхната молитва е най-силна. И не само на Задушница. За нас остава простичката грижа да не ги забравяме в забързаното си ежедневие.