Мишинден, Свети Мъченик Нестор и Свети Димитрий Басарбовски
Свети мъченик Нестор, източник http://www.pravoslavieto.com
На 27 октомври се струпват няколко празника и заслужава да отбележим Мишинден, Свети Мъченик Нестор и Свети Димитрий Басарбовски.
Храбрият момък Нестор, който убил жестокият гладиатор Лий с благословията на Свети Димитър Мироточиви, има свой празник непосредствено след Димитровден.
Житието на светеца ни връща във времето на Римската империя и управлението на Максимиан (285 – 305 г.), който бил един от най-жестоките гонители на християните. Той често организирал гладиаторски игри, в които прочутият му боец Лий се биел с християните. Окрилен от силата на Свети Димитър и закрилян от Христос крепкият Нестор решил да се изправи срещу жестокия и непобедим Лий. В неравната схватка той се оказал в храбростта си по-силен и победил гладиатора. Разгневен от това Максимиан заповядал да посекат с меч Нестор, а Димитър да пронижат с копие.
Денят след Димитровден в много краища на България се нарича Мишинден, Мишкин празник, Мишляци или Поганци (староб. поганинь – езичник, мръсен, подъл). Тези зловреди създания са напаст за дрехите, зърното и затова стопаните са им отделили специален празник, чиято цел е тяхното омилостивяване. Легенда разказва, че именно когато Нестор пронизал в корема боеца Лий от там изскочили за първи път мишките. Друга легенда разказва, че гризачите се появили от корема на дявола, когато влязъл в църква и помирисал тамян.
На този ден в нищо не се бърка и всичко стои затворено, за да не се завъдят мишки. Традицията повелява най-възрастната жена в къщата със затворени очи да замаже с кал или тор огнището и пода на зимника, т.е. извършва се символно замазване на очите и устата на мишките. На този ден било забранено да се дава назаем, не се ползвали остри инструменти, а на мишките се казвало „момци“ или „глухари“, за да не помислят, че стопаните ги канят в къщите си.
Ако се навъдят много гризачи, в Странджа и Тетевенския Балкан от Димитровден до Архангеловден се изпълнява обичаят „Мишкина сватба”. На него две жени, с еднакви имена от селото, улавяли мъжка и женска мишка – накичвали ги като младоженци и ги слагали завързани една за друга в кошница или кратунка. Организирало се сватбена процесия, като хората от селото ставали кумове, девери и други персонажи от сватбения ритуал. Под съпровод на сватбарска музика цялото село изпращало младоженците. След ритуала се приготвяли големи софри – така както повелява една сватба. Очаквало се след „младоженците” да тръгнат всички вредители и да напуснат къщите на хората.
Да ти е живо името!
От старогръцки език името Нестор означава “младежки, човек който се помни, мъченик”.
На този ден също се почита паметта на Св. преподобни Нестор Летописец, Светите мъченици Капитолина и Еротиида и Светия мъченик Марк и последователите му. Отец Нестор Летописец бил монах от манастира Киево – Печeрска Лавра (православен мъжки манастир, разположен върху два хълма на брега на река Днепър в южните околности на гр. Киев, днешна Украйна). Автор е на „Начална руска летопис“ – хроника от IX – X в., разказваща ранната история на източното славянство.
В същия ден празнуваме паметта на Светите мъченици Капитолина и Еротиида. Св. Капитолина била силно вярваща християнка от знатен и богат род, а Св. Еротиида нейна слугиня. Заради отказа им да се кланят на езически божества друговерците ги съсекли с меч. Светият мъченик Марк и последователите му проповядвали християнството в Азия и поради това били подложени на различни мъчения и убити.
Преподобни Димитрий Басарбовски бил родом от с. Басарбово, Русенско. По данни от „История славянобългарска“ той е живял през XVII век. Димитрий имал смирен характер и водел богоугоден живот. Според предание, след смъртта на жена си постъпил монах в пещерния манастир до родното му село. Там продължил да гради у себе си възвишени християнски добродетели. През 1685 г. предвидил смъртта си и сам се подготвил за нея. Напуснал манастира, усамотил на брега на близката р.Лом (Русенски Лом) и така предал душата си Богу. Проливен дъжд свлякъл мощите му в реката и те останали там известно време. Били извадени от болна вдовица, на която се я вил самия светец. Веднага след като мощите били положени в селската църква, жената оздравяла. Чудото се повторило многократно.
През 1774 г. по волята на руския генерал Петър Салтиков, след молба на неговия преводач българинът Димитър Поклонник, чудотворните мощи на Св. Димитър Бесарбовски са пренесени в Патриаршеската църква „Св. Св. Константин и Елена“ в Букурещ. Счита се, че Букурещ е избран като град, близък до Русе и свързан с българското население. Мощите са високо почитани от румънския народ, светецът се възприема като небесен покровител на цяла Румъния. На 27 октомври 2005 г., по молба на Негово Светейшество Българският патриарх Максим Негово Блаженство Румънският патриарх Теоктист дари икона за манастира „Св. Димитър Бесарбовски“ край Русе с образа на светеца, в която е вградена частица от мощите му.
Гробът на монах Хрисант
Най-ранните сведения за Скалният манастир край с.Басарбово датират от XV век в турски данъчен регистър. През 1919 г. той е посетен и описан чешкия археолог и историк Карел Шкорпил (откривателят на древната българска столица Плиска и основател на българската археология и музейно дело), като част от мисията му в помощ на Националния археологически музей. Истинското възраждане на манастира, макар и като параклис „Свети Димитрий Басарбовски” започва през 1937 г. със заселването на преображенския монах Хрисант. След много премеждия и неколкократно изграждане, две монашески килии са напълно завършени през месец август 1940 г. От 2005 г., след сериозна реставрация и ремонт, манастирът е постоянно действащ и отворен за посещение.
Скален манастир „Свети Димитрий Басарбовски“, с.Басарбово, Русенско
