Свети Великомъченик Димитър Мироточиви
Икона на Свети Димитър, източник www.apis-art.com
На 26 октомври Светата Православна църква почита паметта на Свети великомъченик Димитър Солунски Чудотворец.
Родителите на Димитър молели Бога да ги дари с рожба и затова когато им се родил син, те тайно го кръстили. Когато той навършил пълнолетие император Максимиан го назначил за управител на цялата Солунска област. След пристигането си в града новият градоначалник открито започнал да изповядва християнството. Тoва не се харесало на императора и той заповядал да хвърлят Димитър в тъмница.
Максимиан често организирал гладиаторски игри. Той имал един прочут борец на име Лий. Веднъж, сред зрителите на зрелището бил и младият християнин Нестор. Силна духовна дружба го свързвала с Димитър, който бил негов наставник във вярата. Като видял, че Лий убива мнозина и особено мъчително погубва християните, Нестор добил кураж и пожелал да излезе срещу боеца. Отишъл в тъмницата при Димитър, за да измоли благословията му. След това смело влязъл в боя и победил. Гибелта на Лий разгневила императора и той веднага заповядал да убият Нестор и Димитър.
В утрото на 26 октомври в тъмницата при Димитър влезли войници. Те заварили светия мъж да се моли. Не посмели да го доближат и отдалече го пронизали с копията си. През нощта християни тайно взели мъртвото тялото на светеца и благоговейно го погребали. Свидетел на кончина на светия великомъченик бил неговият верен раб Луп. Той прибрал ризата на своя господар, напоена с кръв, в която натопил и пръстена му. По-късно с ризата и пръстена той извършил много чудеса.
Когато изминали години и гоненията срещу християните престанали, над гроба на Свети Димитър издигнали неголям храм. Там много боледуващи получавали изцеление. Един знатен илирийски велможа на име Леонтий имал тежка болест. Като чул за чудесата на Димитър, той се обърнал с вяра към него. Когато отишъл в храма, където били погребани мощите на светия великомъченик, той в същия миг получил изцеление. В знак на благодарността си към светеца Леонтий пожелал да издигне голяма и прекрасна църква. Предишният неголям храм бил съборен. Когато започнали да копаят, за да положат новите основи, намерили мощите на Свети великомъченик Димитър съвършено непокътнати и от тях изтичало благовонно миро. Затова Св. Димитър получил името Мироточиви. Леонтий скоро завършил започнатото дело и построил прекрасен храм на името на Свети Димитър. В ковчег, обкован със злато и сребро, и украсен със скъпоценни камъни, били положени мощите на великомъченика. Днес мощите се съхраняват в Солун, в базиликата „Свети Димитър Мироточиви“.
Църквата „Свети Димитър“ в Солун
Димитър е популярно и обичано име. То без усилия може да бъде открито на всяка страница от богатата ни вековна история. Достойно място в нея се пада и на Преподобни Димитрий Басарбовски, роден и живял от през XVII век в русенското село Басарбово и според свидетелство на „История славянобългарска“ починал през 1685 г. Димитрий имал смирен характер и водел богоугоден живот. Бог го прославил посмъртно с чудеса. Прието е неговата памет да се почита на 27 октомври.
Скален манастир „Свети Димитрий Басарбовски“, с.Басарбово, Русенско
Свети Димитър и Свети Георги, част от икона на художника Огнян Димитров
Вярва се, че брат близнак на Свети Димитър е Свети Георги. Чрез представата за брата близнак-антипод се реализира древният близначен мит, в който здраво са споени помежду си опозициите живот-смърт, младост-старост, лято-зима, сеитба- жътва. Народът казва:
”Георги лято носи, Димитър – зима!”
Дори иконографските изображения на светците са близки.
Другият брат на Свети Димитър е Св. Архангел Михаил – покровителят на отвъдния свят. В съботния ден преди празника е Димитровска задушница, на която задължително се раздава варено жито и питки за помен.
Димитровден е централният годишен зимен ориентир в народния ни празничен календар и затова обредните практики фиксират представи, свързани с преход от един цикъл към друг. Според легендите Св. Димитър е покровител на зимата и студа; той има дълга бяла брада, от която изсипва снега, яздейки червен кон. Някъде наричат празника Разпуст, защото на този ден стопаните освобождават ратаите и слугите и се договарят с тях за следващата година. Денят е празник на майсторите и калфите в някои занаяти. Краят на селскостопанската работа се отбелязва със сборове, хорá и песни.
Празничната трапеза на този ден включва ракия, вино и ястия – курбан от овче месо, яхния от пиле и пита с ябълки. Яхния от петел се прави ако именникът е мъж, а от кокошка – когато е жена. Приготвя се още овнешки гювеч, печени ябълки, рачел, тиква, пестил, варена царевица.
Да ти е живо името!
От старогръцки името Димитър означава плодороден.